Ralyk Ward

Ralyk Ward

Before

Ралик Уард знаеше, че не е чистокръвен ловец на сенки. Никой не му позволяваше да забрави, дори когато силите му все още оставаха затрупани от тонове и тонове лед в цялото му съществуване. Помнеше думите на възрастните, когато пристигна в Лондонския институт, защото бе останал единствен оцелял от нападение над института в Осло.
„Той е просто момче.“  Започна първия глас, снизходителен към тъжната история на хлапето.
„Знаеш какво мисля за него.“ Отвръщаше студено втория глас, изчаквайки само секунда, за да се обоснове. „Баща му беше самонадеян ловец на сенки, а майка му –мелез, от нефилим и демон.“
„Не е проявил никакви сили. В името на Ангела, Челстейн! Той е просто момче.. Загуби родителите си едва преди дни. Понесъл е руните, никой не е казал, че такива деца задължително трябва да проявят по-специални способности!“
„Искаш да приемем в Института потенциален проблем.“
„Искам да приемем в Института потенциален ловец на сенки, който би имал дори повече настървение от останалите да сразява демони, Челстейн.“
Не чу останалото. Ала знаеше, че спорът между гласовете продължаваше с часове. Знаеше, че въпреки всичко остана в Лондонския институт, за да вижда погледите на всички останали. Съжаление. Отвръщение. Знаеха, че кръвта му не е чиста. Знаеха, че във всяка секунда можеше да се появи и видно доказателство за това. И нима това не бе превърнало затвореното хлапе в хладнокръвно копеле, което стъпваше по ръба на лудостта. Ледени стени от саркастични забележки, широки усмивки и безучастно хладни кобалтови ириси.
Още тогава. Още като дете знаеше, че да играе по правилата никога нямаше да е достатъчно. Да бъде смирен. Да бъде тих. А сетне? Сетне се появиха и силите му. Спомняше си когато ръцете му се покриха със сенки. Когато гневът от поредните чужди думи накара кръвта му да кипи и да изгаря неговото търпение. Спомняше си и разширените очи на всички останали. Ала нови думи не последваха, дори и след като Ралик ги очакваше. Всички се взираха в тъмнината, виеща се около пръстите на младежа, подобно на змия.
Разбра, че можеше да пътува през сенките и да ги усеща, сякаш бяха част от неговото собствено съществуване. „Демонска работа“ шепнеха всички презрително зад гърба му, но не се осмеляваха да говорят в лицето му, не вече. Дали заради силите или все по-неконтролируемата му природа, онези, които го мразеха, прехапваха тежко езици и се взираха в Уард, като чели това щеше да е достатъчно наказание. Но да контролира тази дарба му отне време. Прекарваше колкото време в убийство на демони, толкова и заровен в книгите. Откриваше, че е имало и други, като него –Теса Грей и нейните деца. Откриваше и друго, ала в себе си; откриваше хлад и недоверие към всички и ненавист към демоните. Ала понякога откриваше ненавист и в себе си.  
Докато всичко не потъна в забрава.

After

Мнозина изпитваха страх от мрака и тъмнината. Но Ралик откриваше единствено спокойствие и тишина. Не разбираше онези моменти, когато сякаш потъваше в красивата нощ и не усещаше кога са минали часове, преди да се прибере. А друг път бяха просто няколко минути.  „Ра“, както го наричаха на улицата, си изкарваше пари с една от най-‚мръсните‘ професии, които малцина избираха по свое желание.
Наемник. Вършеше всичко за пари –понякога ограбваше, друг път сплашваше, а някои го наемаха да следи и съблазнява неверни съпруги. Но удоволствие му доставяха онези задачи, които включваха оръжие. Защото ничии целувки не заменяха усещането, когато слабите му пръсти се увиваха около дръжката на меча, опънеха тетивата на лъка.
Имаше достатъчно пари, за да си го позволи. За да колекционира странни оръжия, които плуваха из странните и дори извратени черни пазари. Едни притежаваха историческа стойност, а други привличаха внимание заради фината изработка. Трети изглеждаха така, сякаш зовяха неговото съществуване.
Но Ралик Уард не представляваше нищо повече от обикновен наемник.
Нали?