We split blood in the sun - Katalina Baltimore

Коя съм аз?
Най-сладкият, ви сън. Но и най-големият ви кошмар. Аз може да съм, сервитьорката от бара или пък красивата дама, която стоеше на съседната маса в ресторанта. Аз се сливам с тълпата, но също така и изпъквам. Сливам се с тълпата, за да мога да се скрия от враговете ми. - от нефилимите, вампирите, ловците, от Валънтайн. Всеки иска нещо от мен, но когато дойде време за разплатата всички се обръщат срещу мен с оръжия,  обиди и какво ли още не. Толкова е досадно. В такива времена, ужасно много ми липсва моят дом. Далеч от всичките ми врагове при семейството ми. Но и в градът, не е толкова лошо - като изключим враговете, безвкусната музика, студените нощи и скучните хора. - Ама то май не остана нищо хубаво нали? Не е така. Алкохолът е хубав. Винаги, ми харесва усещането, когато алкохолът изгаря гърлото ми, блаженият алкохолен делириум. Блаженство. Все едно съм в Рая. Аз съм дама, която харесва изисканите и хубави неща. Скъпите неща. А те струват пари. Ужасно е, трябва да прекарвам времето си тук работейки. Да слугувам на хората? Срам и позор, никога не се е случвало. Не мога да отрека, че това си има и хубава страна. - Близо съм, до хората, което значи, че по-лесно се храня от тях и от емоциите им. Емоциите им, какво хубаво нещо. Истината е, че не ме интересуват всичките а само една. Завистта им. Тази сладка и апетитна завист, която разяжда душите им отвътре. Всички те я изпитват, дори и да не искат да си го признаят, дори и да лъжат, че не завиждат. Те не могат да го скрият от мен. Никой, не може да скрие Завистта и Ревността си от мен.
Сигурно се питате защо ли?
Много просто. Аз съм демон. Не, какъв да е демон. - А Смъртен грях.
Аз съм Завистта.